„Пародонтитът не се лекува.“ Наистина ли

„Казаха ми, че пародонтитът не се лекува.“

Чуваме това изречение изненадващо често от пациенти, които идват при нас за консултация. И почти винаги след него стои един съвсем логичен въпрос:

„Тогава има ли смисъл изобщо да започвам лечение?“

Да. И то огромен.

Защото твърдението, че пародонтитът не се лекува, не е съвсем вярно. По-точно би било да кажем:

Пародонтитът се лекува, но изисква контрол и грижа през целия живот.

Това е важна разлика.

Какво всъщност представлява пародонтитът?

Пародонтитът е хронично възпалително заболяване на тъканите, които поддържат зъбите.

Обикновено всичко започва много по-невинно – с натрупване на зъбна плака и възпаление на венците. Те могат да бъдат зачервени, подути и да кървят при миене.

Когато възпалението остане продължително време и при наличие на индивидуална предразположеност и други рискови фактори, процесът може да засегне тъканите в дълбочина. Постепенно се губят кост и други структури, които задържат зъба стабилен.

Именно тогава вече говорим за пародонтит.

Това е и причината заболяването да не бива да бъде оставяно без лечение – без контрол загубата на опора около зъбите може да продължи.

Защо тогава толкова често чуваме, че „не се лекува“?

Защото понякога смесваме две различни неща:

да лекуваме заболяването и да върнем всичко точно както е било преди него.

Когато веднъж е загубена част от костта около зъбите, не можем просто да проведем почистване и да очакваме цялата кост автоматично да се възстанови.

Но това не означава, че лечението не работи.

Представете си пациент с дълбоки пародонтални джобове, кървене, възпаление и прогресираща загуба на кост.

След лечението венците вече не кървят, възпалението е овладяно, джобовете са значително намалени или елиминирани и няма признаци, че разрушаването на тъканите продължава.

Това е успешно лечение.

Съвременната пародонтология определя подобно състояние като пародонтална стабилност. Международните критерии дори разграничават пациент със здрави венци, който никога не е имал пародонтит, от пациент с успешно лекуван и стабилен пародонтит.

Тоест диагнозата в историята на пациента остава.

Активното заболяване обаче може да бъде овладяно.

А може ли изгубената кост да се възстанови?

Понякога – да.

Това също е важно уточнение, защото често пациентите чуват:

„Веднъж загубена, костта никога не се възстановява.“

И това също е твърде категорично.

Не можем предвидимо да възстановим цялата кост, която е била загубена вследствие на пародонтита. Но при определени видове костни дефекти съвременната пародонтология разполага с регенеративни хирургични техники, чрез които можем да постигнем възстановяване на част от загубените тъкани.

Дали това е възможно зависи от много фактори – формата и разположението на костния дефект, състоянието на конкретния зъб, контрола на плаката, пушенето, общото здравословно състояние и редица други индивидуални особености.

Затова регенеративното лечение не е подходящо за всеки зъб и за всеки пациент.

Но съществува.

Как всъщност се лекува пародонтитът?

Лечението не е една процедура.

То е процес.

Първата цел е да разберем колко напреднало е заболяването и кои фактори го поддържат. Затова подробният пародонтален преглед е много повече от обикновено „поглеждане на венците“.

След това започва активното лечение.

Пациентът се обучава как да контролира плаката у дома, защото без добра ежедневна хигиена нито една професионална процедура не може да даде устойчив резултат. Почистват се натрупванията над и под венеца и се обработват повърхностите на корените там, където има пародонтални джобове.

След определен период резултатът се оценява отново.

И това е много важен момент.

Не приемаме автоматично, че „почистването е приключило и всичко е наред“. Измерваме отново джобовете, проверяваме къде има кървене и възпаление и преценяваме как тъканите са отговорили на терапията.

При много пациенти само тази фаза води до значително подобрение.

При други остават отделни дълбоки джобове, които изискват допълнително лечение. Понякога то е нехирургично, а в други случаи може да се наложи пародонтална хирургия или регенеративна процедура.

Лечението се определя от това, което остава след първоначалната терапия – не предварително по един и същи протокол за всички.

И когато всичко е спокойно – приключихме ли?

Точно тук е особеността на пародонтита.

След като постигнем стабилност, започва следващата фаза – поддържащата пародонтална терапия.

Тя не означава, че лечението е било неуспешно.

Напротив.

Целта ѝ е да запазим постигнатото.

Пациент, който вече е имал пародонтит, остава по-предразположен към повторна поява на заболяването. Затова периодичните контролни посещения, професионалната хигиена и добрата домашна грижа са толкова важни.

При един пациент контролът може да бъде необходим през три месеца, при друг – през четири или шест. Интервалът се определя индивидуално според риска и състоянието на венците.

Това е дългосрочно партньорство между пациента и неговия пародонтолог.

Значи пародонтитът е хронично заболяване?

Да.

Но „хронично“ не означава „нелечимо“.

Има много заболявания, които изискват дългосрочен контрол. Това не означава, че не ги лекуваме.

При пародонтита целта е ясна: да спрем прогресията на заболяването, да контролираме възпалението, да запазим възможно най-много от собствените зъби и да поддържаме резултата във времето.

И това е напълно реалистична цел.

Дългосрочните наблюдения на пациенти, преминали през пародонтално лечение и останали в редовна поддържаща програма, показват, че естествените зъби могат да бъдат запазени в продължение на много години, включително при пациенти, започнали лечението с напреднал пародонтит.

Разбира се, не всеки зъб може да бъде спасен и прогнозата е различна при всеки пациент.

Но диагнозата „пародонтит“ сама по себе си не означава, че зъбите ви са обречени.

Може би просто трябва да променим едно изречение

Следващия път, когато чуете:

„Пародонтитът не се лекува.“

по-точното обяснение би било:

„Пародонтитът се лекува. Но след като веднъж се е развил, постигнатият резултат трябва да се поддържа.“

За нас тази разлика е важна.

Защото едното изречение оставя пациента с усещането, че няма смисъл да прави нищо.

Другото му показва реалността – без фалшиви обещания, но и без ненужен песимизъм.

Пародонтитът може да бъде лекуван. Може да бъде стабилизиран. И когато лечението е последвано от добра ежедневна грижа и редовна пародонтална поддръжка, постигнатата стабилност може да бъде запазена дългосрочно.