Какво представлява зъбният камък и защо се образува?
Каква е разликата между надвенечния и подвенечния зъбен камък и защо редовното му отстраняване е важно за здравето на венците?
Зъбният камък е нещо, което почти всеки човек познава. Понякога го забелязваме като жълтеникаво натрупване от вътрешната страна на долните предни зъби. Друг път разбираме за него едва по време на стоматологичен преглед.
Много пациенти го възприемат като козметичен проблем – нещо, което прави зъбите по-тъмни или създава усещане за грапавина.
Но зъбният камък е много повече от това.
Той може да се натрупва не само върху видимата част на зъбите, но и дълбоко под венците, където не можем да го видим сами.
А именно тези скрити натрупвания имат особено значение при заболяванията на пародонта.
Какво всъщност е зъбният камък?
За да разберем как се образува зъбният камък, първо трябва да поговорим за зъбната плака.
Всеки ден върху повърхността на зъбите се формира тънък слой, в който се организират микроорганизми. Наричаме го зъбен биофилм или зъбна плака.
Плаката е мека и при правилна ежедневна хигиена може да бъде отстранена с четка и средства за почистване между зъбите.
Когато обаче остане достатъчно дълго върху зъбната повърхност, в нея започват да се отлагат минерали, най-вече калций и фосфати. Постепенно мекото натрупване се втвърдява.
Така се образува зъбният камък.
Научните изследвания показват, че приблизително 70–80% от сухата маса на зъбния камък може да бъде съставена от неорганични минерални вещества, а останалата част включва органични компоненти и бактериални структури. Съставът варира според вида на натрупването и начина на измерване.
Важно е да знаем, че зъбният камък не е просто втвърдена храна. Той представлява минерализирана бактериална плака, върху чиято грапава повърхност могат да продължат да се натрупват нови микроорганизми.
И веднъж образуван, той вече не може да бъде отстранен ефективно с обикновено четкане.
Колко бързо се образува зъбният камък?
Няма един универсален срок, който да важи за всички хора.
Минерализацията на плаката може да започне още през първите дни след натрупването ѝ, но формирането на видими и значителни твърди отлагания е индивидуален процес.
При някои пациенти зъбният камък се натрупва сравнително бързо, въпреки че поддържат добра орална хигиена. При други количествата са значително по-малки.
Причините са разнообразни: съставът и количеството на слюнката, местоположението на зъбите, качеството на ежедневното почистване, времето от последната професионална хигиена и индивидуалната склонност към минерализация.
Затова не е правилно да приемаме, че всеки пациент с повече зъбен камък непременно не почиства добре зъбите си.
Двата вида зъбен камък: надвенечен и подвенечен
Това е едно от най-важните разграничения.
Надвенечен зъбен камък - Образува се върху видимата част на зъба, над ръба на венеца. Често е белезникав, жълтеникав или оцветен от храни, напитки и тютюн.
Подвенечен зъбен камък - Разполага се под ръба на венеца, върху кореновата повърхност, включително в пародонталните джобове. Обикновено е по-тъмен и не се вижда при обикновен оглед.
Надвенечен зъбен камък – този, който виждаме
Надвенечният зъбен камък се образува в областите, които са в контакт със слюнката.
Именно слюнката осигурява голяма част от минералите, участващи във втвърдяването на плаката.
Най-често го откриваме на две характерни места:
От вътрешната страна на долните предни зъби.
По външните повърхности на горните кътници.
Причината е анатомична. В близост до тези зъби се отварят каналите на големите слюнчени жлези. Това създава условия за по-интензивно минерално отлагане.
Надвенечният камък обикновено се забелязва сравнително лесно. Възможно е да се усеща като грапава повърхност, а при по-големи натрупвания да променя видимо контура около зъбите.
Сам по себе си минерализираният материал не е единствената причина за възпаление. Проблемът е, че неговата неравна повърхност задържа нова бактериална плака и затруднява ефективното почистване.
Така той може да допринася за поддържането на възпаление на венците.
Подвенечен зъбен камък – този, който не виждаме
Подвенечният зъбен камък е особено важен от пародонтологична гледна точка.
За разлика от надвенечния, той се образува под ръба на венеца. Минералите, участващи в образуването му, произхождат предимно от течността, която се намира в пространството между зъба и венеца – т.нар. гингивална сулкусна течност.
Подвенечният камък често има тъмнокафяв до почти черен цвят, който се свързва и с включването на пигменти от кръвни продукти.
Той може да бъде плътно прикрепен към кореновата повърхност.
Най-същественото е, че подвенечният зъбен камък може да присъства дори когато зъбите изглеждат напълно чисти.
Пациентът може да няма видими жълти натрупвания, но при пародонтален преглед да установим твърди отлагания в дълбочина.
Затова оценката на състоянието на венците не може да се основава единствено на това, което виждаме в огледалото.
Каква е връзката между зъбния камък и пародонтита?
Тук има едно важно уточнение.
Често чуваме, че зъбният камък причинява пародонтит. Научната действителност е по-сложна.
Пародонтитът е възпалително заболяване, свързано с нарушения баланс на бактериалния биофилм и индивидуалния отговор на организма.
Зъбният камък не е единствената причина за заболяването, но представлява важен фактор, който подпомага задържането на бактериална плака и затруднява нейното отстраняване.
По-нови научни публикации разглеждат и възможността минералните частици на подвенечния камък да участват по-пряко във възпалителните процеси. Част от тези данни обаче произхождат от лабораторни изследвания и все още не означават, че можем да определим точно самостоятелния им принос към развитието на пародонтита.
Това, което знаем със сигурност, е, че отстраняването на подвенечния биофилм и зъбния камък е основна част от съвременното пародонтално лечение.
Защо обикновеното почистване невинаги е достатъчно?
Тук стигаме до разликата между професионалната хигиена и лечението на пародонтита.
При пациент със здрав пародонт или гингивит професионалното почистване на надвенечните натрупвания, съчетано с подходяща домашна хигиена, може да бъде достатъчно за овладяване на възпалението.
При пациент с пародонтит обаче често има бактериални натрупвания и зъбен камък по кореновите повърхности, в дълбочина под венците.
Тези области не могат да бъдат почистени с обикновена четка, конец или вода за уста.
Необходимо е специализирано подвенечно инструментиране с подходящи ръчни и/или ултразвукови инструменти.
Европейската федерация по пародонтология (EFP) определя тази процедура като основна стъпка в лечението на пародонтита, с висока степен на препоръка, основана на клинични доказателства.
Целта не е просто да отстраним твърдите натрупвания. Целта е да намалим бактериалното натоварване, да овладеем възпалението и да създадем условия за стабилизиране на пародонталните тъкани.
След лечението се извършва повторна оценка, за да се установи дали пародонталните джобове са намалели и дали има остатъчни места, които изискват допълнителна терапия.
Може ли зъбният камък да се отстрани у дома?
Не, когато вече е минерализиран и здраво прикрепен към зъбната повърхност.
Пастите за зъби с обозначение „против зъбен камък“ могат да съдържат съставки, които забавят минерализацията на новата плака. Те обаче не могат надеждно да отстранят вече образуваните твърди отлагания.
Не препоръчваме и опити за механично изстъргване на зъбния камък в домашни условия. Неподходящите инструменти могат да наранят венците или зъбните повърхности.
Най-ефективната профилактика остава редовното отстраняване на меката плака, преди тя да се минерализира.
Колко често трябва да почистваме зъбния камък?
Няма универсален интервал, подходящ за всеки човек.
При пациент със здрави венци и малко натрупвания честотата може да бъде различна от тази при човек с активен пародонтит или с вече проведено пародонтално лечение.
При пациентите с пародонтит контролите и поддържащата терапия обикновено се планират според индивидуалния риск, често в интервал от три до шест месеца, а понякога и по-често.
Важни са не само количеството зъбен камък, но и наличието на кървене, дълбочината на пародонталните джобове, предходната загуба на кост, тютюнопушенето и общото здравословно състояние.
Затова интервалът между посещенията трябва да се определя след клиничен преглед, а не само според календара.
Може ли да имаме пародонтит без видим зъбен камък?
Да.
И това е един от най-важните изводи.
Понякога пациентите смятат, че след като не виждат зъбен камък, венците им непременно са здрави.
Но пародонталното заболяване може да протича без големи видими натрупвания. Възможно е подвенечно да има биофилм и твърди отлагания, които не могат да бъдат установени без професионален преглед.
Също така липсата на зъбен камък сама по себе си не изключва пародонтит.
Затова пародонталният преглед включва измерване на джобовете, оценка на кървенето и при необходимост рентгенографско изследване на костната опора.
Не всичко, което има значение за здравето на венците, е видимо.
Здравите венци започват с правилна диагностика
Зъбният камък е естествен резултат от минерализацията на натрупаната плака, но не е нещо, което трябва да оставяме без внимание.
Надвенечните натрупвания са по-лесни за забелязване и обикновено по-достъпни за професионално почистване.
Подвенечните остават скрити и могат да бъдат свързани с възпаление в дълбочина, особено при пациенти с пародонтит.
Именно затова доброто пародонтално лечение започва не с инструмента, а с диагнозата.
Защото целта не е просто зъбите да изглеждат чисти след посещението.
Целта е да разберем какво се случва с тъканите около тях и как да запазим здравето им в дългосрочен план.