Митове относно лечението на кореновите канали

hqdefault

Лечението на кореновите канали се счита за една от най-страшните дентални процедури. Изследване на Американската Асоциация по Ендодонтия показва, че повечето хора имат страх от дентални манипулации, който се базира на нечий чужд опит, а не на своя собствен. Това е напълно нормално предвид факта, че сме силно социални.

Неточната информация относно кореновите лечения възпрепятства пациентите от вземането на информирани решения относно тяхното дентално лечение.

Това са най-разпространените митове и полуистини за лечението на кореновите канали.

Мит №1: Лечението на кореновите канали е болезнено

Каналните лечения почти винаги се извършват поради наличие на болка от необратимо патологично състояние на зъбната пулпа. Пулпит, фрактурирани зъби или периодонтит (възпаление на костта около зъб) са най-честите причини за провеждане на канално лечение.

Целта на процедурата е на първо място да облекчи болката, с която пациентът постъпва в клиниката. Пациентите съобщават, че се чувстват по-добре след проведено ендодонтско лечение, отокът, с който са дошли, е спаднал, а болката – намаляла.

Според Американската Асоциация по Ендодонтия ако страдате от болка в деня преди посещението Ви, опасенията и страхът Ви могат да засилят усещанията, които изпитвате, по време на процедурата.

Мит №2: Лечението на кореновите канали причинява заболявания

Идеята, че бактерии, затворени в ендодонтски лекуван зъб, могат да причинят сърдечни и бъбречни заболявания, артрит и др. идва от изследване, проведено от Д-р Уестън Прайс от 1910 г. -1930 г. – преди 100 години. Скорошни опити да се потвърдят изследванията на Д-р Прайс са неуспешни. Съвременните изследвания сочат, че няма връзка между ендодонтски лекувани зъби и гореспоменатите заболявания.

Мит №3: Трябва да има болка в зъба, за да стане необходимо лечението на кореновите му канали

Зъбите, на които е небходимо да се проведе канално лечение, не винаги болят. Възможно е развитието на безсимптомна хронична инфекция около корените на умъртвени зъби. Тази хронична инфекция не предизвиква болка по време на хранене, но повлиява общото здраве на организма. Такива инфекции хронично възпаляват синусната лигавица, създавайки условия за развитие на хроничен синузит.

Мит №4: Ползата от провеждането на канално лечение не е дългосрочна

Често зъби, които са ендодонтски лекувани, се чупят. Причините за това са много, от които две ключови са:

  • Кореновото лечение цели да се отстранят всички мъртви и инфектирани тъкани от зъба. Това включва както нервите, така и кръвоносните съдове, които подхранват твърдите зъбни тъкани отвътре. Обмяната на вода в зъба спира, а това води до изсъхване на стените му. Те губят своята еластичност и с течение на времето започват да се ронят и чупят.
  • При провеждане на кореново лечение от основна важност е да се осигури добър достъп до кореновите канали, за да могат те да бъдат почистени щателно. Това е свързано с отнемане на твърди зъбни тъкани в основата на стените на зъба. Това води до механичното им отслабване.

Това означава, че почти всеки зъб с проведено кореново лечение трябва да бъде възстановен с корона. Короните обхващат зъба от всички страни и предотвратяват фрактурирането на стените му. Ендодонтски лекувани зъби, които са оставени на етап пломба, носят голям риск от фрактуриране. В някои случаи фрактурираната стена е ограничена само в надвенечната област. В такива случаи зъбът може да бъде възстановен с корона. В много случаи фрактурната линия минава косо и стената се фрактурира заедно с част от корена на зъба. В такива случаи зъбите се вадят поради невъзможност от възстановяване.

Заключение:

Проваля се не толкова кореновото лечение, колкото изграждането на зъба след неговото провеждане.

 

Статията подготви Д-р Венцислав Иванов