История на силанизирането

Най-разпространеният и най-рано развиващ се кариес е фисурния (в браздите) и е проблем, който изисква специални профилактични мерки.

Първото съобщение за запълване на браздите на зъбите е на Уилсън от 1895 год. За пръв път Хият в 1923 год. докладва за техника, наречена профилактична одонтомия. При нея некариозните фисури се разкриват механично и се възстановяват със сребърна амалгама като профилактична мярка. По-късно Бодекер през 1929 год. препоръчва само механично отваряне и разширяване на дълбоките бразди. Целта е да се премахне ретентивността на фисурата и да се стимулира самопочистването. По-късно се правят няколко неуспешни опита за запълване на фисурите с различни материали.

За първи път запечатването на дълбоките фисури се прилага успешно от Буонокор в 1955 год. Той докладва за обработване на емайла с 85% фосфорна киселина за 30 секунди и прилагане на смолист материал за запечатване. Киселинната обработка на емайла позволява на материала да проникне в дълбочина на недостъпните тесни и дълбоки фисури, ямки и бразди и да се вмъкне в микропространствата. Така се въвежда съвременната техника за киселинно ецване в емайла преди силанта. От тогава досега са създадени много нови поколения силанти на различна основа.